Цел
Целта е да се направи един многопластов коментар на въпросите свързани с вливането на вълча кръв най-вече чрез хибридизация със западносибирската лайка, както и връзката на този процес с вълко производните северни шпицове. Ако в хода на проучванията се приемат нови, оригинални предложения за екстериор, критерии за оценка и методи на обучение, спектър от приложения и взаимоотношения с така наречените вълкашини, то те ще бъдат определен принос към темата.
Заложени са и намерения за изработване на специфична линия кучета върху основата на техния прародител вълка преди всичко със западносибирската лайка и “вливане на вълча кръв” от производните от него породи кучета. Получаване на местен вариатет куче със универсализирани психофизически данни – ръст, сила, сетивност, издръжливост, добри ловни качества с широкоспектърна приложимост за типичния местен дивеч, стражево-служебни наклонности, вирусогенна и паразитологична резистентност, както и климатична адаптация към тези ширини, емоционална обвързаност със стопанина и обкражението му, наследствен набор от поведенчески адеквати съответстващи на психологическия ни манталитет и житейска реалност.
Не е за подценяване и факта, че не всички, които се интересуват от темата са ловци. Тази перспектива определено би насочила селекцията в различни направления. По всяка вероятност, още от сега прозира разклоняването на тази линия на два типа – ловен и неловен.
Принципи
1. В огромната група на северните аборигенни шпицове – ловни и неловни, видимо присъства основополагащия тип на вълчия ген. Ето защо някои от изведените представители на Canis familiaris, консолидирани през последното столетие в породни групи са родствени наследници на един прародител – вълка.
Алтернатива: Противопоставянето на отделните северни породи на база съвременни критерии и показатели, не дава възможност да се направи задълбочена регресия назад към общия корен на универсума, чийто първичен носител е вълка.
2. Утвърдените понастоящем ловни породи лайки в Русия са селекционирани от огромен масив северни, аборигенни ловни кучета, на базата на научно обоснован подход и необятен практически стаж, а някои шампионски линии демонстрират върховите постижения на целите за които са създадени.
Алтернатива: Кръстоските в България, опресняването с вълчи ген и опитите за последователна племенна работа едва ли ще допринесат нещо ново на света. Те са по-скоро епизодични, аматьорски инициативи на емоционална основа, подети от хора които ценят връзката си с кучето и се надяват на новаторски постижения. Или тачат историята на дедите си.
3. Отделните породи северни кучета поради профилираните качества на своето поведение и вида си импонират на характера и манталитета на стопанина си, така че универсална формула за “наложено харесване” няма. Чрезмерното интерполиране на някои резултати подкрепени с примери извън пределите на страната често крият безсилието от липсата на собствен опит и способността за анализ. Понякога в тях “намирисва” комерсиално рекламна истерия или плебейски опит за “отъркване” във величието на утвърдени авторитети.
Алтернатива: Всеки човек има индивидуални предпочитания и емоционална нагласа към кучето с което ще общува било то чистопородна лайка, кръстоска с друг северен вълчи шпиц…или вълкашин, така че всеки има право на избор и изяви, стига да не пречи и налага брутално мнението си на другите.
4. Вероятно назрява момента за обсъждане на ясни и обективни критерии за оценка на екстериорните, ловни, служебно-работни, комуникационни и атрактивно-оригинални данни и качества за вълкашините от ловен и неловен тип, на Българска, национална основа.
Алтернатива: Неясни и безмислено спорни надприказвания за “кой е по-по най” без обективна визия и критерии за качествата и стандарта на животните.
Идеята за извеждане линията на вълкашините следва определени задачи:
· Въвеждане терминологично на наименованието вълкашини
· Извеждане на експериментален опит чрез хибридизацията при наши, Български условия
· Критерии за оценка на хибридите в няколко последователни генерации – I-ва до VII-ма – екстериор, работни качества и стандарти за двата вида/ловен и неловен/
· Търсене на оптималния селективен метод при кръстосването
· Анализ на получените резултати по определени методики
· Изводи, сравнения и препоръки по адрес на вълкашините, приложението им по направления и тяхното ползване за лов и в цивилните практики/ както е навсякъде по света/
· Опис и регистрация в национален регистър на масив от кучета с вълча кръв в тях, поне до 7 генерация
Вълкашините – за и…против !
Много от търсените качества вече са постигнати при селекцията на северните вълчепроизводни кучета. За лов, впрегатна работа, еленовъдство, като домашни любимци, служебни кучета и пр. Постигнати са, и то във върхово възможните им изяви. Така е! Вълчите гени са доминантни по отношение на рецесивните кучешки. Дори и при продължително поглъщателно кръстосване вълчите признаци се съхраняват. При хибридизацията се проявява не рядко т.нар. хетерозис, който се изявява в максимални проявления на физиката и работните качества, превъзхождащи изходните породни видове. Ето защо понякога получените в първо поколение екземпляри са отлични “работяги”. Обичайно това е нетраен ефект, последван от разпад на генните структури и от там на формите, работните заложби и лабилитет в наследствените вериги. Този процес обикновено е скрит и неуправляем при стихийните и непрофесионални опити за хибридизации.
По света
В цял свят официални организации, частни фирми и лица отглеждат, обучават и работят с вълчи хибриди. Ползват ги в атрактивни програми, киноиндустрията, етологически проучвания, екопрограми. Официално към 2010 година в Европа се коментират 4 породни предложения, хибриди между вълк и немска овчарка: Саарлосволфхунд/Saarloswolfhund/ - Холандия, 1921г; Чехословашки влчак/Cesky Vlcak/ - Чехословакия, 1955 г; Италянски вълк/Lupo Italiano/ - Италия, 1966 г; Кунминска овчарка/Kunming dog/ - Китай, 1988 г;
В САЩ понастоящем има регистрирани над 300000 подобни животни, а според непотвърдени сведения стигат дори половин милион. Руският Велес – Михаил Овчаренко, директор на Переславското ловно стопанство край Ярославал със самочувствие заявява намеренията си за създаване на нова порода с името Воленд. Както сам той разтълкува наименованието – Wolf and Dog. Високата му ерудиция, професионален опит, практически стаж и анализаторски дарования го превръщат в “острието” на всички заинтригувани от идеята. Сериозната база за такова “новаторство” съвсем не е новост, или незначителна сензация в Русия. В СССР са популярни експериментите на фамилията Войлочникови през 70-те г. на миналия век. Самите те квалифицирани преподаватели във ВНИИОЗ, град Киров. Работата по създаване на нови породи в Централната школа за военна кинология “Красная звезда”, изпитанията в Пермския военен институт, студиите на Е. Крутовская – ст. научен сътрудник - зоолог, както и много самосиндикални експерименти са само част от тази северна сага. Стига се до оспорваното название на хибридите, което се обединява около имената “волкособу”, “волкопес”, “волкособ” и т.н. Велес обаче е най-аргументиран, напорист и оригинален в своите намерения. Енергичността му подклажда идеята и в практиката, и в общественото популяризиране, и в научно обоснователните анализи относно проблематиката.
Определено считам, че ако ние българите правим нещо в тази посока то трябва да бъде българско. Защо тук в България да не бъде нещо добавено, да бъде припаснато и приспособено към нашия регионален климат, география и нрав. Нещо което звучи Български. Затова на първо място предлагам оригинално наименование за получените по пътя на такава селекция кучета. И то да бъде старинно, смислено и пряко свързано с националното ни самосъзнание, историчност и митология. А именно… вълкашини !
Хибрид е чуждица пригодена за техническа терминология, което превръща темата не в емоционално поле за благородна надмога, а в лабораторен цех за генно словоблудство.
Забележка: В настоящето повествование, чисто терминологично е поставен знак за равенство между наименованията на кучета - вълкашини, вълчи кучета, вълчи лайки - в чието потекло присъстват северни шпицове, вълчепроизводни такива кучета, еднотипни сибирски лайки и естествено истинския вълк.
Откъси със съкращения от книгата за вълкашините на Райчо Гънчев – “Вълкашините –свещените кучета на предците ни”