Причини за хибридизацията
На първо място възниква логичния въпрос защо да се пристъпва към една толкова непозната и неясна материя. Като изключим емоционално, атрактивния стремеж към първичното и влечението към историческия персонаж на дедите ни подобен род развъдни “трикове” могат да въвлекат ентусиастите в “задънена улица”. А неподготвените да превърнат същата тази материя в дълга и опасна сага.
Днешните ловни лайки са плод на прецизна селекция и всичко, което може да се постигне в тяхното професионално изграждане в някои линии вече е постигнато. Намесата ни в тази съвършенна шлифовка е само по адрес на специфични, понякога индивидуални изисквания и по-скоро експериментална носталгия подвластна на първичния вълчи образ. Търсената сила, издръжливост, злобност и ръст от тези кръстоски не всякога се комбинират с послушанието, контакта с човека, звънливия глас, всеотдайността и саможертвата в името на стопанина. Добре би било да се направи един пълен и обективен разрез на онези качества при вълкашина, които съществено го отличават от съществуващите породни групи кучета. За съжаление малко са онези практици и професионално подготвени специалисти, които задълбочено и безпристрастно биха изнесли фактологията по тези въпроси. В България с вълкашини са работили и то само в сферата на лова не повече от 2-3-ма ентусиасти. Желаещите да “словесничат” около темата са хиляди.
В руски форум е изказано мнението на финландски специалист – под псевдонима IVI, който счита че хибридизацията с вълк триумфира отклоненията си при кучетата понякога в 6-то и дори 8-мо поколение. Мнението на Н.Радев от Провадия, отгледал и работил с три безспорни хибрида с произход от питомника на ВНИИОЗ-Киров е: “… белези от вълчата кръв са налице и дори в 12-то поколение”. Препоръката е до 4-то поколение такива хибриди да не се регистрират в никакъв случай в секциите за лайки. Самият М.Овчаренко-Велес признава:”…развъждайки хибриди 5-7 генерация аз разбрах колко много те се различават от съвременните развъждани лайки”. Ще се позовем на огромния опит на учените третиращи тези въпроси в необятната Русия:”…може да се счита твърдо установено, че хибридите от първо поколение са непригодни за използване в каквато и да е работа – служебна, ловна и т.н.” – проф. А.Т. Войлочников. Това е категоричен извод и за проф. П.А. Мантейфель и за Н.А. Байков, и за ст.н-н с-к Е.О. Крутовская, и за проф. Н.А. Ильин. – всички те изследвали и работили с хибриди по цяла Евразия. “Затова ловците промишленики, прдпочитат да кръстосват своите кучета не с вълци, а с с техни потомци от четвърто и пето поколение” – заяваява Н.А. Байков още в края на 20-те години на миналия.
Главните насоки, които трябва да се разискват когато се пристъпва към този акт са три:
Налага ли се хибридизацията?
Сравнителен анализ на качествата между лайката и хибрида.
Приложение на получената линия кучета в практиката – анализ поне до VII-ма генерация.
Някои изтъкват необходимостта от въвеждане на подобрител в чистопородното развъждане, завишен интелект, съобразителност, сетива и издръжливост. Тъй като селективно развъдната работа за лайката е въпрос на създателите на породата, т.е. руските кинолози, първия аргумент – “подобрител”, отпада за нас. Само те могат да направят преценка за такива действия. Дали те се налагат за освежаване и опресняване на изконните “вълчи”, чети “ловни и други първични” качества при излиняващото изложбено развъждане на чистите породи?
Показатели като – “интелект и съобразителност” – са обикновено в ущърб за съвременния ползувател на такова куче, като се има предвид нивото на познания и подготовка за работа с кучета на широката соц-маса. На кого е необходимо куче по-умно и изобретателно от собственика? Това носи най-вече неприятни изненади. И при отглеждането, и при обучението, и при самата работа на терена. Много малко са тези, които биха мерили своя интелект с този на изобретателния вълк. В неговата среда. “Сетивата и издръжливостта” са нещо важно за професионалния лов, но за любителското му ниво не значат нищо. Откриването и проследяването на една катеричка по върхарите на столетна хвойнова тайга е несравнимо с тежкия дъх, грубите звуци и видимите следи на свинското племе. А дали кучето ви ще работи дълго и издръжливо – та нали то работи най-много два дни в седмицата и то в сезон от три месеца! А стопанина колко работи по време на лов? Личната му физика дали съответства на неговия вълкашин, та да “гони” такива високи критерии към кучето си?
Лично аз бих предложил следната последователност на търсения ефект от евентуалнта хибридизация с вълк: Прецизиране на стандартите, вида и окраската съобразно нашият манталитет - български дивеч и лов; резистентност по нашите ширини – болести, паразити, климатическа адаптация; мнителност и стражеви наклонности спрямо непознати; нов метод за индивидуален лов на ход с кучета чрез задържане – на дива свиня, дребни хищници, глухар, фазан и т.н.;
1. Прецизиране на стандартите съобразно нашият-български дивеч и лов
Професионалните ловци и експертите кинолози са единодушни за оптималния размер на ловната лайка. В хората обаче съществува винаги един скрит стремеж към по-едрото, внушителното и голямото. Това предпочитание се пренася и върху размера на кучетата, без критичната оценка на реалните последици от т.нар. “акселерация”. Историята на племенното развъждане на западно сибирските лайки е около 70 –годишна. През 40-те години мъжкарите са с ръст в холката 52-57 см; женските 50-55 см. През 1966 г съответно нарастват до 60 см, а женските до 58 см. В 1981 г се приема вече стандарт до 62 см за мъжките и 58 за женските. Тази тенденция никога не престава да се подържа в много от линиите кучета.
Без да влизам в тясно специализирана аргументация за ръста бих се позовал на единствено верния критерий за този показател – естествените размери на дивия вълк. Разбира се с уточнението, че той не е ловно куче, а истински хищник, който за да оцелява сам намира, гони и улавя плячката си. Следователното логиката на природата формирала го в тези размери и пропорции не е същата като на хората, стандартизирали и изваяли кучето за лов при днешните изисквания на ловеца. От добрата лайка се изисква да намери и задържи с лай и активни “дразнещи” атаки дивеча. За това се изисква леко, бързо и ловко куче с висока степен на издръжливост. В приоритетите на така формираната му физика не влиза задачата да убие своята жертва. Тази превилегия е запазена за човека. Ето как ръстовите показатели на кучето и вълкът започват да се разминават.
Проучванията у нас за сега се свеждат до “сензационни” вестникарски новини в които рядко пада “под 80-килограмов” вълк. По-задълбочен и верен анализ на този показател дава Н. Тотев, експерт по лова в РДГ – В. Търново. На базата на 31 отстреляни вълци в района на Средния Балкан той констатира за средно тегло на мъжките – 36 кг/ min 24, max 49кг/, а за женските средно 28 кг/min 21, max 35кг/.
Нашият лов с вълкашини е този на диви свини. С редки изключения на дребни хищници и най-вече схватки с язовци. И докато от руската лайка не се очаква да улови лоса, мечката, или тигъра, то в българския вариант улавянето на прасе, от кучето е част от “играта”. Това естествено е възможно от по-силови, големи и активно сражаващи се кучета. Ето защо тукашният вълкашин може да притежава тези ръстови и физически данни, стига те да не компроментират ловкостта и издръжливостта му. Щом един мъжки вълк в разцвета си може да бъде около 40-50 кг “само мускули”, то защо и вълкашинът да не копира този стандарт. Относно височината в холката, от опит твърдя че около 64 см е напълно допустим ръст, още повече че много родословни лайки вече го имат.
2. Резистентност по нашите ширини – болести, паразити, климатическа адаптация
Това е по-скоро специализирана тема, която тъепърва предстои да се дискутира и то от вет специалисти. Откъслечните данни за безпрепятствено преодоляване на фатални заболявания в ранна възраст като парвовироза, лептоспироза и др от вълкашините, както и естественото “самоочистване” от паразити, подлежат на проверки. Климатическата адаптация при променливите екстреми на сезоните ни също изглежда се понасят по-добре от тези кръстоски.
3. Мнителност и стражеви наклонности спрямо непознати
Мнителността на вълкашина спрямо странични хора е знак за неговия сериозен характер моделран от хилядолетия. Усета му за моментното състояние на хората край него, “тяхното излъчване” определят ответните му реакции. И в това няма нищо лошо. Такъв “жив” барометър, сканиращ скритите мисли и чувства пази стопанина от изненади. Още повече, че в неприятната реалност на нашето българско съвремие кражбата на кучета не е рядко явление. Ето защо студеното държание към чужди хора, понякога градиращо в достатъчно ясно изразена неприязън, готова “да оголи зъб”, се цени от някои стопани. Който не може да ги разчете – да се “сърди на себе си”. И не на последно място заплахата включва тенденции и за нападение и за отстъпление. Възползвайте се!
4. Нов метод за индивидуален лов на ход с кучета чрез задържане – на дива свиня, дребни хищници, глухар, фазан и т.н.
Типичният български лов отдавна тъпче на едно място в методологията си на ловуване – гонки, по-скоро хайки за прасета, удобно чакало и “тук там” издебване нас ход. з\ащо един от най-приятните варианти – индивидуално, на ход с любимите кучета, които намират и задържат дивеча не присъства в родния ни арсенал? И менно към него бих насочил вниманието на т. нар. Законодатели за да се даде шанс и на вълкашините и на ловците да изпитат силите и уменията си в тази самостоятелна “схватка”. Помислете!
5.Брой кучета за успешен лов
Типичният лов на диви свини у нас е свързан с многобройни и разнородни тумби от кучета – “тънко” категоризирани от специалистите-кучкари като“откриватели”, “ гоначи”, “хващачи” и “давачи”. Нещо свързано със значителни затруднения при отглеждане, хранене, транспорт, медицинска подръжка и т.н.
Броят на ползваните за лов на едър дивеч лайки е често пъти оспорван. Вълчата лайка работи самостоятелно и в екип, но само който познава. За предпочитане е комбинация от мъжко и женско куче. В случай, че групата може да бъде увеличена, предимство се дава на родените и отрасли заедно братя и сестри. Схемата на родовия клан никога не е изневерявала на ловната задружност и взаимопомощ в критични моменти.
Винаги когато числеността на лайките надхвърля 4-5 броя ловът е успешен, но с някои отклонения. На първо място самите кучета улавят дивеча и не дават възможност за изстрел. На второ, когато това е опасен глиган, или мечка, та дори и елен, хазарта на надпреварата и хаоса на битката водят до непредпазливост и наранявания на нападателите. Нещо, което е почти изключено когато работят една, две, максимум три лайки. При това се губи чара от активното участие на самия ловец в лова. Над три добри лайки, почти винаги означава улавяне на дивеча от тях самите, или най-малкото невъзможност за изстрел. Три лайки вече се счита за издевателство над дивеча. Пък и две перфектни лайки биха спрели “всичко живо” по нашите ширини.
Откъси със съкращения от книгата за вълкашините на Райчо Гънчев – “Вълкашините –свещените кучета на предците ни”